Мислене на дясната и мислене на лявата ръка, откъс от книгата „Изкуството да бъдеш родител“ Д-р Фицхю Додсън
Има два основни начина на мислене, които професорът по психология в Харвардския университет д-р Джеръм Брюнер нарича „мислене на дясната ръка“ и „мислене на лявата ръка“. Под „мислене на дясната ръка“ той разбира аналитич¬ното, рационално мислене, съзнателното мислене, което усърдно, стъпка по стъпка достига до логическото заключе¬ние. То се възпитава и цени в училищата и колежите и главно на него се опитват да научат децата. Но има и друг тип мисле¬не, често пренебрегвано в учебните заведения – „мисленето на лявата ръка“, което е интуитивно и изпълнено с неочаквани обрати. То пък предполага, че мислещият се осланя по-скоро на несъзнаваното в себе си, отколкото на съзнателното и е в основата на големите научни открития и на радикалните но¬вовъведения в областта на бизнеса или политиката. Ето защо е необходимо да учим децата си и на двата вида мислене.
Мисленето на дясната ръка
Как да помогнем на дете в предучилищна възраст да усвои „мисленето на дясната ръка“? Можем да го снабдим със суровини, най-важната от които е сензорният опит.
Насърчавайте дете¬то си да пипа предметите, да усеща структурата им. Помог-нете му да слуша звуците около себе си и да ги разпознава. Дайте му възможност наистина да вижда – да вижда красо¬тата на най-обикновените неща: изронената мазилка на стената в гаража, сложния рисунък на пукнатините в ас¬фалта, вида на водата, когато миете колата си. Опитайте се главно да го държите будно.
Подтиквайте го непрекъснато да си служи с очи¬те, ушите и ръцете си. Научете го да осъзнава кра¬сотата на редицата лалета в градината, да раз¬личава дългите виснали листа на плачущата върба от зелено-сребристата симетрия на кленовия лист. Насърчете го да опипа грапавата и нагъна¬та кора на стария дъб и гладкото като мрамор стъбло на явора. Накарайте го да погали и почув¬ства вълната, кадифето и материята на вашите и неговите дрехи. Запознайте го с козината на котката. Някоя проста забележка като „Джони, усещаш ли как миришат изгорелите листа?“ ще му даде възможност да придобие богат сензорен опит, което не би станало без вашата намеса. Дори шумът на вятъра в дърветата, песента на червеношийката призори, бълбукането на поточе¬то, стичащо се по камъните, могат да изиграят ролята на трамплин към разпъпващата се чувст¬вителност на детето и да обогатят целия му живот.
Предучилищната възраст е времето, когато трябва да помогнете на детето да осъзнае нещата. Осъзнаването на сетивния свят е основата на мисленето. Освен разнооб¬разни сензорни изживявания необходимо е да му осигурите и всякакви материали, които да стимулират мисленето му. Нека разполага с колкото иска хартия, пастели, флумастери и боя. Да има ножици със закръглени краища, купища стари списания, картон с различни форми и размери, черна дъска с бели и цветни тебешири, кутия, пълна с всякакви парчета дърво, плат и хартия за правене на колажи, лепи¬ло, дървени кубчета с различна големина, грамофон или магнетофон, евтини плочи, които само да използва, хубави плочи, които да му пускате вие, строителни игри, пластелин или глина, книги. Доставете му също метално табло с магнитни букви и цифри. Без изброените пособия детето ви ще срещне спънки в интелектуалната си дейност. Все едно да оставите студента без учебници.
Помислете й за табло, на което да закачате „художестве¬ните му произведения“. Когато си има място, където да излага сътвореното от него, детето се чувства гордо от тру¬да си и възнаградено в усилията си. Друг важен аспект на ранното интелектуално развитие: дайте на детето възмож¬ност да прави колкото се може повече опити самостоятел¬но, да опознава света от „първа ръка“.
Много хора не умеят да мислят, защото са имали беден пряк опит. Умът им е задръстен от мислите на другите и е лишен от собствени мнения. Ако смятате, че преувелича¬вам, задайте около вас, а и на себе си следния въпрос: „Отделяте ли поне половин час на ден за спокоен размисъл, вслушвате ли се във вътрешния си глас? Или целият ви ден е запълнен с външни гласове – на другите около вас, на телевизията или на печатните страници?“
В забележителната си „автобиография“ прочутият жур¬налист Линкълн Стефънс обяснява как човек може да ста¬не оригинален и интелигентен художествен критик. Него¬вият метод стига много далеч. Той ви предлага да посетите някой музей и да определите трите творби, които ви се стру¬ват най-хубави. После всяка седмица в продължение на шест месеца да минавате през музея и да правите същото. Пос¬ледния път вие положително няма да се спрете на картини¬те, харесали ви отначало, защото междувременно ще сте изкарали курс по художествена критика. Принуждавайки се да избирате, вие сте обогатили и развили вкуса си. В края на опита ще отделите творбите, които би посочил истин¬ски критик.
Смисълът на този експеримент е в това, че избирате трите творби според собствената си преценка, а не защото някой друг ви е казал, че те са най-добрите.
Методът на Стефънс показва какво можем да направим с децата си. Нека им дадем неограничени възможности сами да оценяват нещата, а не чрез очите, мислите и чувствата на други хора.
И нека детето ви не само опознава света от първа ръка, но и опитът му да бъде колкото се може по-голям. Мисълта е функция от широтата на опита и не може да се разпрост¬ре отвъд него. Затова уверете се, че детето ви разполага с възможно най-всеобхватно поле за експериментиране.
Един от най-добрите начини да разширите полето на пре¬кия опит на детето ви е да го включите в онова, което в ня¬кои училища наричат „изучаване на средата“. Във всеки град, голям или малък, има многобройни интересни места, които могат да обогатят опита в предучилищна възраст. Децата ми бяха във възторг, когато посетиха места като пожарна команда, полицейски участък, мандра, леярна, библиотека, летище, печатница, обущарница, хлебопекарница, заваръчен цех, автомобилен завод, банка, макаронена фабрика.
Най-много от всичко ги порази леярната. Когато видяха как се обработва и изстудява нажеженото до червено желя¬зо, те много по-добре разбраха технологията за произвеж¬дане на железни изделия, след което пожелаха да научат как се правят и други предмети.
Несъмнено ще откриете, че е много забавно да придружа¬вате децата на такива места. Обикновено възрастните ня¬мат повод за подобни посещения. Ние не смеем да помолим пожарникарите: „Бихте ли ни показали пожарникарската кола?“ Детето ще бъде вашият билет за участие във всякак¬ви приключения само на половин час с кола от дома ви. Ус¬тановил съм, че и най-необщителните хора обичат да раз¬веждат дете из своя завод или цех. След посещението насърче¬те детето си да нарисува това, което е видяло, и да разкаже впечатленията си. Може би дори да напише „малка книга“.
Когато мислите как да обогатите познанията на детето си, не пренебрегвайте очевидното, не търсете много нада¬леч. Музеите например са истинска, мина за информация и опит. Но не прекарвайте часове наред в тях с дете в преду¬чилищна възраст, защото вниманието му не се задържа дълго. Пътуванията могат, разбира се, изключително да увеличат обхвата на детския опит, особено ако имате късме¬та да отидете в чужбина. Книгите, плочите, касетите и маг¬нетофонните ленти, филмите и телевизионните програми също ще са от неоценима полза за разширяването на дет¬ския кръгозор: Да си спомним думите на психолога Пиаже „Колкото повече неща виждай чува детето, толкова пове¬че неща иска да види и чуе.“
Много е важно абстрактното мислене на детето да се развие на базата на конкретен опит. Малките деца почти не са способни на абстрактно мислене, непроизтичащо от конкретни данни, но е напълно по силите им да мислят аб¬страктно във връзка с конкретни материали, които могат да видят, докоснат и вземат в ръка.
Обучението чрез „осезание“ е една от гениалните идеи на Мария Монтесори.
Монтесори предлага на децата „материализирани абст¬ракции“, тоест абстрактни идеи в конкретна форма, с коя¬то детето да може да борави по време на някоя дейност. Тя разработи цяла серия от образователни игри, които позво¬ляват на детето чрез обикновен допир да овладее матема¬тиката, физиката, четенето, писането и пр.
Да вземем един пример: оставяте детето си да се упраж¬нява да рисува с различни цветове. Можете да го посъвет¬вате да смеси жълтото и синьото, за да получи зелено. Така обаче ще го лишите от тръпката на самостоятелното от¬критие. Направете друго. Дайте му жълта и синя боя и му предложете: „Защо не ги смесиш, за да видим какво ще се получи?“ То ще опита и лицето му ще светне: „Виж! Стана зелено!“
Не е лесно за родителите да използват самостоятелното откритие като педагогически метод, дотолкова сме свик¬нали да „казваме“ какво да се прави. Спомням си, че на три години едно от децата ми ме попита: „Татко, ако забия една пръчка в земята, ще израсне ли дърво?“ Първата ми реак¬ция би била да отговоря: „Разбира се, че не!“ Вместо това реших да прибягна до метода на самостоятелното откри¬тие. Казах му: „Хайде да направим един опит. Да забием пръчка в земята и да видим дали ще порасне нещо!“ Така и сторихме. Няколко дни по-късно той прокоментира: „Май няма нищо да порасне.“ Тогава засяхме семена и детето ми научи чрез пряко наблюдение кое расте, като го засадиш, и кое не.
Помогнете на детето си да придобие ключови предста¬ви, чрез които да организира своя свят и да му,придаде смисъл. Децата са залети от информацията, прииждаща от обкръжението им. Те непрестанно се мъчат да подредят разнообразните разпокъсани данни, за да осмислят заоби¬калящата ги действителност. Опитват се да открият причинно-следствените връзки и да класифицират сведенията, които получават чрез сетивата си.
