Петгодишното дете

Петгодишното дете

Петата година е прелестна възраст. Край на разюзданото поведение. Сега детето охотно се проявява като разумно, сериозно, стабилно и уравновесено. Изпълнено с вътрешна сигурност, то е спокойно, симпатично, не толкова взиска­телно в отношенията си с другите, опитва се да прави само онова, което му се удава, и затова обикновено успява в на­чинанията си. Докато четвъртата година означава люшка­не във всички посоки, петата е синоним на съсредоточава­не и яснота. Обратно на четиригодишното дете, което чес­то не знае какво ще рисува, преди да започне, петгодишното предварително си съставя точен план и го изпълнява. Докато на четири години да зареже рисунката или да я про­мени в движение не го е смущавало особено, на пет детето обича да довършва започнатото. На четири години то върви напосоки, на пет знае къде да спре. И обратно на буйното си и разпасало поведение отпреди година, сега проявява голяма пестеливост в двигателната си дейност и я контро­лира добре.

Петгодишното дете е щастливо, че живее в нашия свят. То е прагматично: „Дупката се копае, сладоледът се яде." Не е в конфликт със себе си, нито с околните. Доволно е от себе си, другите също са доволни от него. Преоткрива духа на сътрудничество и одобрение, който е проявявало на три години, но на по-висш етап. Мама е все още центърът на вселената му и то обича да бъде до нея, да действа за нея и с нея. Слуша я, а само преди няколко месеца упорито й се е противопоставяло. Както на три години отново е съгласно да му казват какво трябва и какво може да прави.

Въпреки голямата му привързаност към къщата и май­ката, домът вече не му е напълно достатъчен. Узряло е за по-разширени социални хоризонти. Обича да играе с дру­гарчетата си от квартала. Готово е за забавачката и дори няма търпение „да ходина училище". Забавачката е за него идеалното място, тъй като една компетентна учителка може да му помогне да разгърне огромните си интелектуални способности. Ако наблизо няма детско заведение, ще тряб­ва да обърнете специално внимание на игрите му.

Ето как Гезел описва петгодишното дете: „То притежа­ва забележително уравновесена комбинация от навици и качества като независимост и общителност, самоувереност и приспособеност към социалните правила, ведрост и сери­озност, благоразумие и логичност, учтивост и безгрижие, съчувствие към другите и вяра в себе си."

Така е, трябва да му го признаем - предлага ни прекрас­но дозирани качества. Истинско удоволствие е да се общу­ва с него. Във физическо отношение е придобило добро мус­кулно равновесие и сръчност. В афективен план е напълно уравновесено. В интелектуален - прелива от любознателност и учи нови неща с ентусиазъм. Петата година е тази чудесна възраст, в която детето приема живота такъв, какъвто е, и го харесва. Но да му дадем думата - попитаме ли го „Какво обичаш най-много?", то отговаря „Да си иг­рая."

*откъс от книгата „Изкуството да бъдеш родител“ Д-р Фицхю Додсън

Scroll to top